ВСС излезе с критично становище за промените в Конституцията
Пленумът на Висшия правосъден съвет (ПВСС) прие по плана на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, в частта имаща директно отношение към правосъдната власт.
Становището ще бъде изпратено на ръководителя на Комисията по конституционни въпроси към 49-то Народно заседание.
Становището се отнася единствено към текстовете от нормативния акт, свързани със правосъдната власт.
На парламентарната комисия ще бъде изпратен също протоколът с извършените от членовете на Висш съдебен съвет диспути.
На изключително съвещание във вторник висшите кадровици показаха противоречие по няколко точки - за разделянето на съвета на два обособени независими органа и за предлагането за редуциране пълномощията на основния прокурор.
Според съвета президентът би трябвало да подписва укази за назначението на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, а в случай че се отнеме това право се нарушава салдото.
„ Има претекстове, само че те не са по-пунктуални в някои от частите си. Може би в този момент ще забележим какво ще взема решение Народното събрание и комисията по конституционни въпроси, към които се насочи и нашето мнение “, сподели представителят на Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев.
Единственото предложение, което Висш съдебен съвет поддържа, е плануваното болшинство на съдии, определени от съдии, в Съдийската гилдия.
Всички останали хрумвания са подложени на сериозна рецензия като тя е изключително засилена във връзка с предлагането за премахването на Пленума на Висш съдебен съвет и основаването на два обособени съвета. Според съвета това може да бъде направено единствено от Велико национално заседание. Само Велико народно събрание може и да понижи мандатите на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основния прокурор и на членовете на Висш съдебен съвет - това са други оферти, свързани със правосъдната власт в плана.
Съветът вижда в доста от предложенията интервенция в независимостта на правосъдната власт. Включително и с наредбите, които се отнасят до наредбите за механизма за следствие на основния прокурор.
" Очевидно е, че предложенията на законодателя за делене на Висш съдебен съвет на два органа и намаляването на мандата му, както и на тези на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор не подхождат на наложителното пояснение на Конституционния съд. Накърнен е и салдото сред управляващите с лишаването на президента на републиката от пълномощието да назначава и освобождава ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основния прокурор, по предложение на Пленума на Висш съдебен съвет “, се споделя в мнението и се цитират решения на Конституционния съд.
Според съвета Народното събрание би надхвърлил своята подготвеност. И в случай че позволява Конституцията да се променя и добавя от Обикновено национално заседание, без съблюдаване на процедурата, планувана в главния закон, " нищо не може да обезпечи нейното изключително място в правната система на страната " и " може да я направи жертва на преждевременно изменение или краткотрайни ползи ". " Приемането на по този начин препоръчаните текстове би довело и до неизчерпаеми проблеми за правосъдната система ", се споделя в мнението на съвета.
Пленумът обръща внимание на състава на Прокурорския съвет и по-специално на превеса на членовете, определени от Народното събрание. Предвижда се трима от кадровиците да бъдат определени от професионалната квота, а шестима от Народното събрание.
Съветът недоумява и от предлагането в пълномощията на бъдещия Прокурорски съвет да влезе приемането на правила за общо методическо управление върху активността на прокурорите. Това съгласно кадровиците всъщност съставлява изземване на функционалност на основния прокурор и възлагането ѝ на административен орган, което е неприемливо.
" Даването на общи методически управления за активността на прокуратурите изисква познаването в дълбочина на спецификите на прокурорската работа, каквато не би могъл да има този групов орган, състоящ се от 10 души, от които единствено двама прокурори и един следовател, определени от професионалната квота. Подобен метод би могло да се преглежда и като интервенция в активността на органите на правосъдната власт ", акцентира Висш съдебен съвет.
Резерви има и към плануваното орязване на пълномощията на основния прокурор и приравняването му с всеки различен административен началник.
" Подхождаме с схващане към устрема на законодателя за съкращаване на пълномощията на основния прокурор, само че тази фигура е наложителна за естественото действие на прокуратурата, която е обединен, независим и профилиран парламентарен орган, претрупан със задачата да следи за съблюдаване на законността. Надзорът за правда и методическото управление, които основният прокурор реализира върху активността на всички прокурори, имат предназначението да обезпечават точното и еднообразно използване на законите от всички прокурори при осъществяваните инспекции и процесуално-следствени дейности в досъдебната фаза на наказателното произвеждане, по отношение на постигането на общата, конституционно закрепена цел на активността на правосъдната власт – отбрана на правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната ", счита съветът.
Друго предложение, което буди паниката на съвета, е обвързвано с плануваното пълномощие на министъра на правораздаването да предлага прокурори и следователи за назначение, повишение, пренасяне и освобождение от служба, а за съдиите - единствено за освобождение. Така на процедура се дава опция на министъра да кадрува в прокуратурата.
Заедно със мнението си, кадровиците ще изпратят на Комисията по конституционни въпроси и протокола от днешното съвещание, тъй като Атанаска Дишева не бе съгласна с болшинството и поддържа част от предложенията за промени в главния закон.
